NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС
ТАГОВЕ
ПОСЛЕДНО В BR TV
Fiberglass and Megapixels
Тълпи от фотографи пристигат на Хаваите всяка зима...
Quiksilver Cypher Vision
Вижте Дейн Рейнолдс, Джулиан Уилсън, Жереми Флорес...
Cancer To Capricorn - последния филм на Reef
Екзоични сърф дестинации, красиви жени и жаждата з...
КАЛЕНДАР
Blueroom
Ивент/България
Ивент/Свят
Core!
Музика
Други
легенда
АНКЕТА
През Новата година искам...
 първо да изтрезнея. После ще му мисля.
 нова екипировка
 да карам на Хаваите с нова екипировка
 да карам навсякъде с новата си екипировка
 само да карам с приятелите си. Друго не ми трябва.
ПОРТУГАЛИЯТА НЕВЪЗМОЖНА!!! ... ДА, БЕ, ДА!!! Част IV - Финалът!
03.02.2011 Bookmark and Share
...В следващите няколко дни обикаляхме спотовете, в търсене на вълните, къде ги имаше, къде не и като че ли най-много ни зарадва Ерифана (... даже „Орела циганка там си хвана” – българска народна песен бел.а. хахаха), но пък това си беше на доста км от къмпинга в Сагреш, а на нас определено вече не ни се навъртаха повече и в крайна сметка все се озовавахме на Баранко.








Яна показва катеречески умения

Съвсем логично беше да се преместим там за по-дълго, веднага щом изпратихме малко по-капризната откъм условия за живот част от екипажа на нашата кола и другата с бегенцата, които бяха с нас. И така започна една жестока хипаро-баранковска седмица с огньове, без ток и без вода, в палатки, разположени буквално на брега на океана, музика, запознаване с много интересни хора, ядене на октоподи и риби, хванати от други хипита, интересни истории, разказани от австрийци, немци, испанци, англичани и какви ли не още чудаци, дошли на това място, за да поживеят малко под звездите, необезпокоявани от никой и от нищо, преди да продължат по пътя си, накъдето и да води той. Само от време на време отскачахме до близкото градче за провизии или пък до друг от близките спотове, ако някой, който се беше докопал до прогноза или пък беше чул от другаде за работещ спот, докато нашият беше спокоен или пък прекалено буен, ни дадеше подобна информация. Седем, осем дена излизане от палатката и мятане във водата, печене на слънце, четене на книжки, пускане на хвърчила, изучаване на номадския начин на живот от първа ръка, т.е. от усмихнати, често голи хора, които те поздравяват всеки път, щом те видят.


Алек "The Bat"









Абсолютно никакво напрежение, само усмивки, вълни и мнооооого слънце! Ходихме даже на хипи-сбирка в едно барче, в съседното градче, с много тарамбуки и танцуващи в транс тела, почти никакъв синхрон и в същото време всичко в унисон. Много веселба!!! Някъде към седмия ден, ако не се лъжа, вече се бяхме превърнали в истински баранковци, открихме, че много близо до влизането в черния път за към „вкъщи” има чешма с течаща вода, че даже и цяло навесче с нещо като мивки за пране на дрехи и маркуч за миене и зареждане на кемпери. Решихме да си измием поне косите със сладка вода, но това наше първоначално хрумване мигом се преобрази и след малко бяхме чисто голи в мивките за пране и се поливахме с маркуча-душ. О’какво щастие отново да се почувстваш чистичък, да сложиш изпрани дрешки и да замиришеш на нещо по-различно от огън, океан и хипария, хахаха!






Стоил разцепва...


...и продължава да разцепва

Окрилени от приятния аромат, поседяхме още ден-два на това чудато местенце и се запътихме полека-лека към цивилизацията, по обратните, вече около 4000км. На връщане океанът се беше разбунтувал зверски и отново имахме шанса да погледаме ония огроооомните каки, на които никой не смее да им влезе мъжката. Глътка „свеж въздух” на едно от местенцата, където бяхме прекарали цяла нощ, на път към Сагреш и 'айде газ към Lisboa, където Пацо и Софиа отново ни приютиха за ден-два и ни връчиха Орела, да си го довлечем до Бг-то, че вече им беше писнало от него, хахаха. Наздраве, Орелче!!!









Минахме през океанариума на Лисабон, в който са събрани някои от по-интересните обитатели на четирите океана, а вечерта даже ходихме и на Фадо, което се оказа, че не е някакво готино клубче, което всички рекламират, ами си е направо стил музика. Пацо, като разбра, че не го знаем това, до последно не ни казваше какво е и ни заведе в едно много малко клубче, в което всички мълчаха, един агент дрънкаше на китара, друг на нещо като китара, а трети пък пееше някаква сърцераздирателна песен, която приличаше по-скоро на оплакване, отколкото на пеене. Много яко! Захласнати в това изкуство и въобще потопени вече в атмосферата, която цареше в барчето, слушахме тъгата на този човечец, когато влезе един друг с китарка в ръка и се усмихна на певеца. Онзи, като го видя, отиде и го прегърна, след което в почивката, която направиха по едно време, когато най-накрая можеше да си поговорим спокойно за това, което се случваше, а не само да си шепнем и да ни правят знаци, че не е добре да правим и това, ония двамата си смениха ролите и след малко последният певец пое китарката, а пък новодошлият взе да излива своята мъка. Оказа се, че Фадото е португалският вид фолклорна музика, която в началото се е появила като музика на бедните, но по време на някакво представление в кралския двор, много се харесала и на краля и така станала музика за бедни и богати, в която се пее за различни житейски проблеми и други интересни събития от португалското ежедневие.









На следващия ден успяхме най-накрая да покараме на лисабонските плажове – нещо, за което се каним още от предното ни посещение в Португа. Е, тук не бяха чак толкова усмихнати като на Баранко, но пък и не бяха толкова агресивни, като на онзи сикрет спот до Сагреш, така че си покарахме доста приятно. После се помотахме малко из стария Лисабон, в който освен старите сгради с интересни вратички за влизане в тях, палмите и бананите, растящи между къщурките, подредени по стръмните улички, успяхме да видим и много атрактивна акция на цивилки и нецивилки, които светкавично и точно пред нас изпонаскачаха от всякъде и гепиха някакви дилъри, а там, само като се разминаваш с хората по улицата и чуваш тук таме: „Хашиш, Cocaine, Марихуана?”. Вечерта се потъркаляхме още малко из Лисабончо, бири–мири, това-онова и на сутринта си натоварихме багажчето и Орелчето и отлетяхме за Барселона, където планирахме да останем 2-3 дни. Плановете обаче се промениха леко в движение, тъй като се оказа, че не сме предупредили всички от съквартиранчичи на хората, при които щяхме да спим за точната ни бройка, а пък ние си бяхме петима и не всички от въпросните съкварчиранчи ни се изкефиха, та за да предотвратим всякакви евентуални срещи с кисели физиономии, след цял ден шматкане из града на Гауди (е, то направо няма какво да го описвам това – ще ми отнеме още 15 страници), с бай Орел се свързахме с Любеца - голяма наша готина шматка, която от години твори в Барса и за наш късмет точно тази вечер си празнуваше Р.Д.-то, нищо, че самото то беше преди няколко месеца. И така се получи, че бяхме на рожден ден, представяне на неин филм, афтърпарти и афтърпарти на афтърпартито и цялата тази суматоха приключи към 9h сутринта, което съвпадна с часа на планираното ни заминаване към Бреша. Е, нямаше как да стане, тъй като самият аз отново бях един от двамата шόфера (по онова време още имах книжкаJ), понеже оставихме чичо Скруч по любов в Барса... К’во да ги прайш младите, нек се обичат хахаха!!! Та поспахме малко в къщата на Чурис, с когото всъщност бушувахме цяла нощ и успяхме да се освестим, намерим с другите и тръгнем чак към 16h, така че направо ми стана жал да будим Зорá към 5 сутринта, когато минавахме през Бреша и както си се бяхме засилили, направо си продължихме към Софака. Много е тъпо след като минеш през цяла Европа и си се движиш нормално, с нормална скорост и по нормален асфалт, изведнъж да се озовеш в толкова дългоочакваното вкъщи и буквално да...спреш! Къде заради безумни ограничения на скоростта, къде заради огромните трапове по пътя. Даже дали тъпо или по-скоро подтискащо, ама това е тема на друг малко по-политически разказ, на който сега направо не ми се отделя внимание. Най-готиното беше, че си бяхме стигнали safe и дори полицаите, които ни спряха със 130 km/h, вместо с позволените 50, ни влязоха в ситуацията, щом чуха, че идваме чак от друуууууугия край на Европа и казаха само: „Ай бегай, бегай!”


   

Час и половина по-късно, Нинджата бе уведомен, че това под него са камъни...




"ЙЕЕЙ"


Стоил сочи... крана!

Е, така-горе долу изглеждаше нашият месец ноември в Португалия... Леле, колко дълго стана туй чудо.....а хем бая спестявах! Все тая – който си мисли, че Португалия е безобразно далеч и невъзможна..., значи бая се е прецакал! Съвсем ей тук си е и даже излиза по-евтино, отколкото да прекараш един месец в Софето, така че пичове, хващайте по една дъска, 2-3 чифта къси гащи и черта към страната на палмите, вълните, сърфинга, сърфистите с техните тарикатски преправени кемпъри и безгрижната есен под лъчите на слънцето. От мен толкова..., а ако все пак някой се реши, винаги съм готов да му покажа пътя.... Да, бе да – без чичо GPS не тръгвам никъде хахахха!!!
   
Ай, чау!!! Енд хев а найс трип! Конничуаааааа, Ninja!

Прочетет Част IЧаст II и Част III

снимки: Яна, Стоил, Алек, Ники "Нинджата"

  КОМЕНТАРИ
1
sunsande 08.02.2011 12:11
Ей Тошеее ... абе и ти си прав (за Фадото), ама не е точно така - то си зависи кой точно си излива мъката ... Ето поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=bndf65HEx-A&feature=related супер писател си :)
2
Sensei 07.02.2011 19:27
Evala Ninja, Evala na cialata banda, mnogo iak razkaz i mnogo inspirirasht! Edno goliamo mersi!
3
Ninja 07.02.2011 15:47
Po4ti godina sled syzdavaneto na razkaza:-)))) i 4etirite mu 4asti, barabar sys snimkite sa nalice v Blueroom4eto. Nadqvam se da ste se zabavlqvali s razkaza za Na6ite zabavleniq....i o6te pove4e se nadqvam syvsem skoro da mi se slu4i nova interesna slu4ka za razpravqne!!!!xaaxxaxxa taka 4e SI pojelavam do skoro vijdane:-)) Konni4uaaaaaaaaaaa, Ninja!!!!
Коментирай...
име (задължително)
имейл (задължително)
smile wacko stare non chinese oui evilgrin ohmy devlish cry mad closedeyes sleep dry unsure glare wink doze mellow blink huh happy tongue biggrin sick laugh rolleyes biggrin123 lipssealed excl w00t cool hehe angry inquisitive confused sad surf ph34r pinch blush roule
код (задължително)
 NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС WHITEROOM.INFO
Blueroom.info Whiteroom.info
2002-2009 © BLUEROOM.info е част от WHITEROOM.info snowboarding e-zine. Всички права запазени.