NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС
ТАГОВЕ
ПОСЛЕДНО В BR TV
Fiberglass and Megapixels
Тълпи от фотографи пристигат на Хаваите всяка зима...
Quiksilver Cypher Vision
Вижте Дейн Рейнолдс, Джулиан Уилсън, Жереми Флорес...
Cancer To Capricorn - последния филм на Reef
Екзоични сърф дестинации, красиви жени и жаждата з...
КАЛЕНДАР
Blueroom
Ивент/България
Ивент/Свят
Core!
Музика
Други
легенда
АНКЕТА
През Новата година искам...
 първо да изтрезнея. После ще му мисля.
 нова екипировка
 да карам на Хаваите с нова екипировка
 да карам навсякъде с новата си екипировка
 само да карам с приятелите си. Друго не ми трябва.
ПОРТУГАЛИЯТА НЕВЪЗМОЖНА!!! ... ДА, БЕ, ДА!!! Част III
11.11.2010 Bookmark and Share
Явно сме се понапили повечко онази вечер, защото, въпреки голямото ни желание, последвано от преживяванията от предния ден, не успяхме да се вдигнем и да се занесем навреме за финалите. Но пък май и по-добре така, защото, доколкото разбрахме, вълните били доста по-малки, така че направо щеше да си е едно леко разочарование след онова, което преживяхме, толкова емоционално при това, хаха!!! Отидохме все пак, ама колкото да разберем това за вълните, както и това, че Мик Фанинг е спечелил състезанието, така че по-скоро доволни от резултата на неуспешното ни ранно мобилизиране и нахъсани от онова, което бяхме видели, че може да се прави с вълните, изпердашихме към спотчето от вчера.







Е, супер, ама имаше мъгла! И то толкова гъста, че като си на брега, нe виждаш вълните, а само ги чуваш, а като си вътре, въобще не виждаш брега, а само мъгла и от време на време някоя вълна, която идва да те помете, ако не реагираш достатъчно бързо, да се цопнеш под нея. Много яко – през цялото време очаквах да видя перка на акула или поне някой пиратски кораб да изплува от мъглата право към мен, хаха! За мой късмет никое от тия последните две неща не се случи, но затова пък попаднах сред едни много симпатични червени медузки, които приличаха по-скоро на малки червени октоподчета, отколкото на малки сладки червени медузки. Всичко си беше наред, разбирахме си се даже чудесно, докато на някоя от тях не й хрумна тъпата идея да даде заповед на другите: „Атака!”... и тия гадинки започнаха да нападат с парливите си пипала! Доста кофти – докато им разбера схемата с йерархията и командите, вече ме бяха опарили по пръстите на лявата ръка и на десния крак, точно там, където неопренът свършва. Болката беше все едно те парят десетина пчели едновременно на едно място. Добре, че бяха само едно малко стадо, заемащо не чак толкова голяма територия в океана, та с малко мобилизация от моя страна, последвала атаката от тяхна, успях с няколко загребвания да им избягам и да си спася малкото останала неужилена кожа, подаваща са от дългия неопрен.







Спасен зад стадото, ближех вече рани, когато видях Стоилката, който също беше пострадал и коментирахме злобата на тия малки гадинки, на които всъщност нищо лошо не бяхме направили, а те направо ни разбиха, хаха! Наскоро разбрах, че за такива ситуации, най-добре било да препикаеш ужиленото местенце, урината била много добър антиоксидант, но по онова време още не бях гледал онзи лудия сървайвър по Дискавъри чанъл, а и не беше се случвало да ми се налага да ползвам тази информация, така че не го знаех и съответно не го направих! Нито аз, нито Стокио, когото пък бяха докопали по китката! Резултатът от това наше невежество се появи още същата вечер – зачервяване и мехури с лимфа, като след опарване от огън. Няколко дни по-късно вече се появи и сърбеж, ама от тия най-неприятните, дето не ти дават покой, после пък само си болеше и така около месец, а сега пък си движим белязани с бат’ Стоил. Нищо де, поне вече знаем как става номерът. Жилят ли те, пикаш!
   






Помотахме се още малко на север, отпразнувахме подобаващо, с няколко много приятни и мазни туби рождения ден на Алек (чичо Скруч?) и решихме, че ни е време да се помoтаме и на юг. Така че, един хубав следобед, когато успяхме най-накрая да се наканим да си оправим багажите и да ги метнем в Рендето, се запътихме благополучно към Лисабон, който с дистанцията си от 80 км ни подготвяше елегантно за останалите 350 до Сагреш – най-югозападната точка на Португалия, в следствие на което и на Европа. Метнахме си по някоя по-спретната дрешка, все пак се връщахме към цивилизацията, след около десетина дена по палатки, почистихме малко прашните чепици и навлязохме в Lisboa. Безвремието, в което бяхме изпаднали от едно известно време насам, ни спретна доста приятна изненада: оказа се, че е Halloween и че цял Лисабон движи със светещи тикви в ръка и доста странни одежди на гърба. Пълен цирк, който след спокойната пънкария в къмпинга в Пениш ни подейства доста стимулиращо за забавление. Още едно голямо УРАаааа за Пацо и Софиа, които ни бяха основен support в този луд град и особено в тази луда нощ, изпълнена с вещици, призраци и всяк’ви други извратени чудовища! Е, нямаше как да не се маскираме и ние, все пак си беше „Празник”! Аз лично така се маскирах, че когато на сутринта се събудих на някакъв плаж извън града, почти нямах спомен как точно сме се озовали там, хаха!







Бърза мисия за вода, в която голямо рамо удари и едно португалско старче, kоето успя от някъде да намери клещи и с доста зор и съвместни усилия, най-накрая успяхме да отвъртим един запекъл пожарен кран насред нищото и да налеем малко водица за освежаване. След малко се появи и другата кола българчета, които от няколко дни движеха с нас. Не бяха успели да ни намерят през нощта и се бяха опънали на някакъв гей плаж, на няколко км от нас.  Всички заедно, барабар с изкривените си физиономии от предната бурна нощ, се понесохме още по на юг. Бърза работа нямахме, така че спирахме навсякъде, където ни харесаше. А то пък по цялото португалско крайбрежие си е страшно красиво, така че си спирахме честичко и оглеждахме спотовете. Високи скали, приказни, подобни на огромни великани, пирамидални пясъчни образувания, все повече кактуси, все по-малко зеленина, празни бели градчета и една приятна жегичка като за началото на ноември. Сууупер! Минахме даже покрай някакъв ВЕЦ, който като работи загрява водата в океана и то до такава степен, че можеш спокойно да си се плацикаш с часове само по бански и да не се сетиш за неопрена. Докато си се мотахме и снимахме оградите от кактуси и приказните нови гледки, които с радост ни предоставяше тази екзотична за нашите представи страничка, започна лека полека да се свечерява. Постарахме се да си намерим някое малко по-закътано местенце на брега на океана и след още малко бирички вече сънувахме южнопортугалски сънища, под акомпанимента на вълните.


   




На следващия ден вече много ни се караше, което беше и основната мотивацията за бързото стягане на багажа и изстрелване в търсене на вълни. За наш късмет, вълни ЙОК, както биха казали южните ни комшии, така че се отдадохме на това, с което се справяхме най-добре: мотане по туристически! Спирахме общо взето навсякъде, но затова пък не намерихме вълни никъде, освен в един интернет клуб, за след ден-два. Така че продължихме а ла „Бай Туриштош”, докато не се озовахме на една доста интересна полянка, разделена от океана от река, която ту ставаше по-пълноводна, ту по-суха, в зависимост от приливите и отливите и съответно, за да стигнеш до океана, трябваше да я преплуваш. Е, нямаше как да не прекараме една нощ и тук, така че отложихме юга с още ден. На следващата сутрин обаче, вече ни беше време да се докопаме до него, така че продължихме с пътешествието. Разгледахме няколко къмпинга (спането в най-скъпия беше 5Е/човек), пратихме малко картички с океански гледки, даже срещнахме и българи, живеещи целогодишно на тези гледки и още в ранния следобед бяхме опънали палатките в един от къмпинзите в Сагреш, където от ден-два бяха и другите Бг-та, с които се бяхме засекли още на партито в Лисабон. Оказа се, че най-югозападната точка на Европа е едно доста малко селце, нищо, че на него бяха кръстили една от португалските марки бира..., ако въобще епруветките от 200мл могат да се нарекат бира, а самата най-SW Евро-земя беше крепост с огромен фар, който светкаше здравата, особено през нощта. Готиното на цялото местенце е, че можеш да търсиш вълни и по южното и по западното крайбрежие. Кофтито е, че вълните обикновено..., поне в тази част от годината, влизат от север и съответно юг не работи почти въобще, а пък запад работи с това, което е останало от вълнението, докато се добере до там. Добре, че прогнозата за след няколко дни за Пениш беше седем метрова, та се надявахме до тук да се доберат поне 2-3 метровки.







Пообиколихме малко спотовете, опитвайки се да си представим кой на каква прогноза ще работи, попаднахме даже на един secret spot, който беше скрит зад едни скали и всъщност не можеш да видиш истинските вълни от паркинга, а трябва да се разходиш до плажа, откъдето се отваряше гледка към най-дългите и перфектни мазни туби, които някога бях виждал, аз поне де, а май и другите. Гледахме и не ни се вярваше! Разбира се беше пълно с добри карачи и даже като решихме да поснимаме малко това невероятно местенце, веднага се намери един, който, видимо разстроен от нашето хрумване, изскочи от водата и дойде да ни „обясни”, че всъщност това, което го пише в „Storm guide”-a за враждебните местни, въобще не е просто някакво хрумване на хората, които са го творили. Оттам се разстроиха и други агенти от местната аудитория и изведнъж от доста спокойно, местенцето си стана направо шумно и даже бих казал не чак толкова приветливо, колкото изглеждаше от началото. Е, решихме да разгледаме и други от врязаните във високите скали спотове, всеки от които беше с различно изложение към океана и съответно нямаше определено време, в което да стават всичките. Всеки работеше различно в отделните етапи на прилива и отлива и в съответствие с вълнението на океана.







Докато си обикаляхме крайбрежието с цел опознаване на новите, доста по-различни от северните, южни заливчета, си взехме даже едно френско хипи, което пътуваше на стоп от Франция и се беше запътило да изкара зимата в Мароко, но за целта трябваше да стигне до някакво си „Praia do Barranco”, където да намери други себеподобни. Изкара една вечер с нас и на следващия ден го закарахме до въпросния плаж, който се намираше на 4км от последния асфалт, по един черен път, който прашно и с доста друсане ни откара до него. Агентът си имаше само едно самарче на гърба и едно диджириду в ръката. Оказа се обаче, че този инструмент, освен за издаването на някакви странни звуци, може да служи и за правенето на музика, така че френското хипи, заедно с нашето – Гизмо, който набара от някъде едно джембе, ни спретнаха страшен концерт на брега на океана в една от почивките от борбата с океана. Сууупер! А то и самото местенце си предразполагаше за подобни изяви. Всякакви раздрънкани кемпери, сглобени от стари камиони и презокеански контейнери върху тях, направени на комфортни жилища, в които си има всичко необходимо и където тези хора изкарваха цяла зима или поне докато тя не започнеше, в преследване на вълните от Португалия, през Испания, до Мароко. Растафарайци, брадати сърфисти, млади, стари, с малки деца, с големи, с малки кемпери, по палатки и без дрехи – жесток микс от еднаквомислещи, свободни и усмихнати хора, които не правиха нищо друго, освен да се забавляват, всеки по своя си начин. Оказа се, че това местенце го има в този си вид от повече от 25 години и не е мръднало, както ни каза едно испанско старче, което не беше стъпвало там в последния четвърт век и сияеше от радост да го намери непроменено!







Конничуаааааа, Ninja!

Очаквайте този път доста по-скоро част IV!

Прочетет Част I и Част II

снимки: Стоил, Алек, Ники "Нинджата"


  КОМЕНТАРИ
1
Ninja 07.02.2011 15:33
e, gotovo de - ima q ka4ena i 4tata 4ast.....a ina4e razkaz4eto go pisah sled cqlata slu4ka, gore na 6iligarnika v Bansko, kydeto prekarahme mnogo gotina zima s o6te 5 simpatqgi, s koito si delqhme 2 karavani i edna stai4ka v hotel Todorka, priyutqvajki bezbroj poznati. Prosto slu4kata o6te mi dyrje6e vlaga:-)).....sega oba4e maj si e vreme za nova.....nadqvam se skoro da mi se slu4i ne6to podobno, za koeto da imam vdyhnovenie da napi6a ne6to podobno:-))) Konni4uaaaaaaaaa Ninja PS. Nadqvam se d
2
sublime 14.01.2011 12:53
Очаквайте този път доста по-скоро част IV! Скоро скоро колко скоро
3
francois 13.11.2010 19:08
Не сте човеци вие Евала за трипа, толкова са ми свидни и мили тези спотове на юг. Сега ли сте там?
4
:) 11.11.2010 21:30
Невероятно!
Коментирай...
име (задължително)
имейл (задължително)
smile wacko stare non chinese oui evilgrin ohmy devlish cry mad closedeyes sleep dry unsure glare wink doze mellow blink huh happy tongue biggrin sick laugh rolleyes biggrin123 lipssealed excl w00t cool hehe angry inquisitive confused sad surf ph34r pinch blush roule
код (задължително)
 NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС WHITEROOM.INFO
Blueroom.info Whiteroom.info
2002-2009 © BLUEROOM.info е част от WHITEROOM.info snowboarding e-zine. Всички права запазени.