NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС
ТАГОВЕ
ПОСЛЕДНО В BR TV
Fiberglass and Megapixels
Тълпи от фотографи пристигат на Хаваите всяка зима...
Quiksilver Cypher Vision
Вижте Дейн Рейнолдс, Джулиан Уилсън, Жереми Флорес...
Cancer To Capricorn - последния филм на Reef
Екзоични сърф дестинации, красиви жени и жаждата з...
КАЛЕНДАР
Blueroom
Ивент/България
Ивент/Свят
Core!
Музика
Други
легенда
АНКЕТА
През Новата година искам...
 първо да изтрезнея. После ще му мисля.
 нова екипировка
 да карам на Хаваите с нова екипировка
 да карам навсякъде с новата си екипировка
 само да карам с приятелите си. Друго не ми трябва.
ПОРТУГАЛИЯТА НЕВЪЗМОЖНА!!! ... ДА, БЕ, ДА!!! Част II
13.07.2010 Bookmark and Share
Още с първите светлинки на деня бяхме на крак и хапвахме по нещо на бързо. Стоил беше вече на спота със състезанието и снимаше про-тата, така че решихме да отидем и да ги видим тия големи наши сърфистош. Леле, лудница! Хиляди, хиляди хора, щъкащи по малките прашни пътчета към плажа! Кой с колело, кой пеша, а най-забавни сякаш бяха малките камиончета на местните фермери, накачулени от безброй ухилени физиономии. Хванахме някаква пауза между квалификациите, в която всъщност всеки можеше да покара пред наредените спонсори и да покаже някой трик, така че направо си се мятаха мъжката на иначе не чак толкова големите, но затова пък доста технични вълни. От някъде се появи един малък акробатичен самолет, който подобно на сърфистите във водата започна да се мятка във всякакви посоки и то доста ниско до нея. Музика, народ, самолети, сърфисти, слънце и вълни.









Май този ден ще ни се размине карането! Много странен, за мен лично, беше начинът, по който хората се бяха навлекли. Масово носеха дънки и блузи с дълъг ръкав, а пък мацките даже и ботуши. Сякаш нямаха търпение да си сложат нещо друго, освен бански и да си покажат зимните дрешки. Все пак беше вече есен, въпреки 25-те градуса! Е, ние пък нямахме търпение да си покажем банските и за секунди се разметкахме по къси гащи. Къси гащи в края на октомври, на брега на океана, жега и entertainment! Баси кефа! Бяхме си взели малко бирички и сега бързахме да ги изпием, преди да са се разтопили. Изведнъж настана някакво оживление. Хората започнаха да се озъртат и да зяпат един ягент с червена ликра, който мина на около пет метра от нас, с лека усмивка на устата и без да си дава много зор, се запъти към океана. Оказа се, че това е Тaдж Бъроу – един от ония, дето обяздват 20-30 метрови чудовища! Жива легенда! Нещо, като Сет Морисън при ските или пък Травис Райс при сноуборда.






Тaдж Бъроу

Те всъщност всичките, които през половин час се сменяха по двойки в океана, бяха излезли от сърф филмите и списанията със снимки на перфектните огромни туби с малки човечета на дъска в тях! Само че тук бяха на живо, че даже и минаваха толкова наблизо, че при малко желание можеш да си лафнеш нещо с тях. Жалко, че Кели Слейтър беше вече отпаднал и не можахме да го скиваме. А по това време, с моята сърф компетенция, май само него щях да позная, ако го видех. Оказа се обаче, че има и други Кели Слейтъровци – Боби Мартинес например или пък онази машина Мик Фанинг, който стоеше зад публиката, в стойка супермен, с големи слушалки на ушите и си се концентрираше за своя половин час.


Боби Мартинез и София


Боби Мартинез


Мик Фанинг разгрява


Мик Фанинг

На следващия ден в Пениш имаше жестока мъгла и състезанието беше отменено. Много добре – и без това ни беше време да си намерим някое не чак толкова претъпкано спотче и да се топнем в океана. Пообиколихме малко и си намерихме точно нашето. Beach break с не чак толкова големи вълни (поне така ни изглеждаха отгоре) и никой във водата. Оказа се, че и за това си имало причина. Вълните бяха около два метра и прибоят беше доста труден за пробиване, особено като за първи ден, но пък бяхме толкова ентусиазирани, че не спирахме да гребем. Точно си почивах зад вълните, когато дойде един по-голям сет и реших да му се метна. Леле, бях го забравил това усещане! Океанът е толкова мощен, че като те хване леко неподготвен, направо те залепя за дъното и ти дава шанс да направиш някое друго предно или задно салто, преди да видиш отново слънцето и да си поемеш въздух. Бълбук – бълбук, айде стига толкова за днес, хаха! Гизмо малко победства, защото го хвана течението и го закара накрая на плажа, където вълните се разцепваха жестоко в скалите и не го оставяха да излезе. Добре, че се появи един португалец и заедно му направихме спасителна операция. На фона на двуметровките, малкото ужулвания и натъртвания на финала направо не се брояха! Лека уплаха, която обаче си дойде точно на време, за да ни подсети още от началото, че океанът хич даже не се шегува и че може би трябва по-добре да си избираме местата за влизане.







Вечерта дойдоха Пацо и Орела от Лисабон и си опънаха палатката на едни скали до океана. Реших да остана с тях, за да може още на изгрев слънце да сме във водата. В 7:30h вече загрявахме и зяпахме уникалната пет звездна прогноза, която започваше да става реалност. Изпънати, подредени три метрови вълни, без вятър, на перфектни сетове и през 15 секунди една от друга, така че даже имаш малко време да си събереш чаркалаците след дък дайва! Отвисоко си изглеждаха много яко, ама истинска представа за триметровите вълни придобиваш, когато слезеш на тяхното ниво и най-вече като влезеш сред тях! Погледахме малко от брега, влизаме, не влизаме... а, бе айде, влизаме! Битката не се оказа чак толкова страшна и след може би по-малко от десет минути, бяхме вече зад прибоя, където, за да бъде още по-психарско, водата беше гладка, като тепсия. Поседяхме малко на спокойно, за да наваксаме със силичките, защото сега пък трябваше да гребем на обратно и да ги гоним, за да ги хванем. А точнo тия бяха бая бързи и си трябваше гребане, защото иначе нямаха хващане. Каква добра идея от страна на Пацо, да ми сподели точно в този момент на блажено спокойствие след нелек fight, че за пръв път, откакто живее в Португалия (май бяха шест години вече), влиза на чак толкова големи вълни! Е, т’ва е един от онези моменти, в които поглеждаш чупещите се пред теб вълни, само че сега не ги гледаш отпред, ами ги гледаш отзад и леко ти се прокрадва мисълта: „Какво, да фак, правим точно от тая страна, точно на тези вълни?!” Огромни, бучащи лавини от солена пяна, които стартираха на няколко метра от нас и се понасяха с бясна скорост към брега. Ужас! Хем ти се иска да се изсилиш и да си хванеш някоя, хем в същото време не гребеш чак толкова настървено, хаха! Тия, бързите най-лесно се хващат на пик-а или мястото, откъдето започват да се чупят. Кофтито на пик-а, е че не винаги е на едно и също място и ако му влезеш прекалено близо, може в следващия момент да се окажеш на пет метра от него, ама от неправилната страна – там, където вълната преди малко вече се е счупила и е в епогея на силите си, а пък ако не си близо до него, направо нямаш шанс да хванеш нещо.  Помотахме се около час, изчакахме да станат малко по-големи, заради прилива и най-накрая успях да хвана една. Леле, отгоре изглежда все едно се мяташ от втория етаж, при това с главата надолу, а след това пък хвърчиш с 300 по диагонала! Гааааз, че иначе центрофугата те настига и започва леко да те гъделичка по плавниците, а с малко повече късмет може и да се озовеш в един тъмен тунел, където след мъничко светлината и шумът изчезват и вече играеш freestyle със салтá и други пируети, които тренирал, не тренирал, изпълняваш с лекота. Най-тарикатското в подобни ситуации е, че ако се полакомиш и се метнеш на първата от сета, а тя пък от своя страна толкова ти се изкефи, че те метне тя теб, след това ти предстои нелека битка с по-големите й сестрички. Първата е най-слаба и следващите постепенно набират сила и ако не се лъжа, третата май беше най-голяма, а след нея имаш още четири, не много по-малки. А бе като цяло, не ми се стори достатъчно интересна идеята да пробвам да хващам туби точно на тия вълни, затова стиснал здраво бодиборда и борещ се с пръските солена вода, които ми се забиваха в очите, си пердаших, впил левия кант в движещата се стена и си се кефех на скоростта. Жесток, дълъг и много бърз freeride, на финала на който успях да прехвърля и на десен кант и да направя някое-друго рязко завойченце. Като се повозиш малко на такава вълна, много ти се иска веднага да се върнеш и да си хванеш още три-четири. Трябваше обаче да посъбера малко силички, все пак ни беше втори ден гребане в по-солената и съответно по-плътна и изискваща повече усилия от морската, океанска вода и затова се оставих на пяната да ме изкара до брега. Пацо още си избираше неговата и си висеше зад лавините. Да останеш сам точно там си е почти толкова дискомфортно като това да влезеш на закуска с опитен карач като Пацо и той да ти каже, че май досега не е бил на толкова големи вълни. Хм, добре че се измъкнах първи, хаха! Пък и така успях да го погледам как разцепва една симпатяжка, която успя да докопа половин час по-късно.





Другите дойдоха след известно време и започнаха да се чудят дали да влизат или по-добре не. Окуражени от съхнещите ни неопрени, решиха да се пробват, а след 30-40 минутна неуспешна битка с прибоя, поизтощени, решиха да се откажат. Погледахме още малко тази пет звездна прогноза и се запътихме към Supertubos, на осмина и четвъртфиналите на състезанието, за да видим как про-тата се справят с нея. Още повече народ и както подсказва името на спота, перфектни туби! Никога не бяхме го виждали да работи, а сега, с тази прогноза работеше на макс! Двама по двама про-тата влизаха и за половин час показваха какво точно ги прави такива. Стартиране от високи и направо отвесни като стени вълни, мощен ботъм търн в основата им и после газ без завои, докато не ги затвори някоя туба. Това, което гледаш после в продължение на известно време, е как вълната стремглаво се затваря в някоя посока, а от човечето, изгубило се в нея, няма и следа. По някое време това последното се изстрелва от вълната, точно преди тя да се затвори изцяло с мощно изригване на солена вода. Урааа! Публиката крещи, човечето вдига ръка – 100% то се е изкефило най-много, получава си заслужената десятка и се мята с мощни дък дайвове обратно навътре, за да се опита да си осигури още от перфектните оценки. Не винаги успяваха да хванат туби, но затова пък отвреме на време успяваха да счупят по някоя и друга дъска, а даже една от големите изненади на състезанието – Оуен Райт, който преди няколко дни беше отстранил Кели Слейтър и сега всички очакваха да го видят на финала, успя да спука тъпанче. Доста кофти да ти се стовари цялата тази маса вода на главата!










Оуен Райт ...накрая и със спукано тъпанче

Всичко си беше наред – про-тата си се плацикаха, ние си пийвахме бирички, възползвахме се от топлото слънце и си говорехме простотийки и в един момент, с една приливна вълна се озовахме в океана. Много е интересно – до последно си мислиш, че ще ти се размине и в следващия момент вече си награбил каквото си успял от багажа и си цопкаш на метър-два в океана. Тогава усетихме, че нещо наистина голямо предстоеше. Всеки сет ставаше все по-голям и ако в началото човечетата с шарените ликрички се возеха на стени, два пъти по-големи от тях, то по някое време стеничките вече бяха три пъти колкото тях и идваха на огромни сетове, които се виждаха още отдалеч. При вида на тези огромни талази накъдрена вода, публиката направо избухваше!



Целият плаж кънтеше от виковете на хилядите хора, на които май не им се вярваше какво точно се случва пред очите им! Огромни, огромни двуетажни великани, идващи от бая далеч, нахъсани да покажат най-доброто от себе си, а именно мощното си взривяване при досега с плитчините. И за цвят на цялата тази мощ – по едно, две човечета, които ту се губеха, ту се появяваха в цялата тази суматоха! Четвъртфиналът на Мик Фанинг и... e, не мога да се сетя за името на другия агент, сори, определено беше кулминацията на цялото състезание! Краят на деня. Слънцето вече е слязло по-ниско, а пък вълните и целият океан са се вдигнали още по-нависоко и тия двамата влизат да се поцамбуркат! Доста гребане падна, докато успеят да пробият лавините от вода. Започнаха да си хващат туби, возеха си се печенегите, подскачаха си от куотърчето, което вълната им правеше, а на плажа всички куфеят от кеф и адреналин и ги предупреждават за следващия по-огромен сет, който лети към тях! УНИКАЛНО!!! Докато батко Мик си правеше туба след туба, този другият агент по едно време се озова на доста кофти местенце, точно пред прибоя и бая си победства! Дък дайв след дък дайв под вълни, които се стоварваха буквално на 3-4 м пред него и го връщаха точно с толкова, с колкото успяваше да навакса между тях. Бореше се симпатягата мъжката и си стоеше на едно място, а тълпата, озверяла от гледката, крещеше яростно на всяка вълна! Хаха предполагам, че така са се чувствали хората, докато са гледали гладиаторските битки едно време. Страшен адреналин! MAN vs. NATURE! Тази битка си беше по-интересна дори от карането на Мик Фанинг, въпреки че знаеш, че това предаване на живо няма повторение!








Мик Фанинг

В целия този хаус Пацо ми подаде бинокълa, а то пък се падна и вълната на състезанието, тази, която изстреля Мик Фанинг директно на полуфинала. Оказа се страшно хитра джаджа за подобни събития. От малко, изведнъж човечето пораства и даже виждаш физиономия, а пък вълната от голяма, вече наистина си става огромна-огромна и успяваш да си представиш още по-ясно какво му е на него. Още повече, като си се лепнал на двете лупи и нямаш пясък в периферното зрение, а само озверяла тълпа в ушите, някак си започваш да се чувстваш все едно си вътре, сред същите тия големи каки, с които батко Мик си лафка по особено интересен начин и адреналинът ти скача още повече и започва да те удря в ушите! Мен лично така ме тресна, че направо ми стана сложно да следя случката с треперещия бинокъл хаха! Но пък успях да видя отблизо влизането в тунела и излизането от него, последвано от един завой и висок jump от другата страна на вълната, който пък стана нещо като лого на състезанието след това. Страааашно! Погледнахме се с Пацо и направо нямаше какво да си кажем. Току-що бяхме станахме свидетели на нещо уникално, което определено не само, че не се вижда всеки ден, но не и на всяко световно дори! Много яко да видиш Supertubos да работи, при това на макс, пък и да имаш шанса да видиш едни от най-добрите в този спорт да ти показват как се прави, при това на живо! Много яко! Определено тази случка ми се запечата в кратуната и със сигурност ще си остане едно от най-запомнящите се събития от целия трип!

Конничуаааааа, Ninja!

Очаквайте скоро част III, а за да прочетете и първата част на разказа - кликнете ТУК!

снимки: Стоил, Алек, Ники "Нинджата"

  КОМЕНТАРИ
1
сърфистош 31.08.2010 15:55
Момчета,чакаме част трета
2
goplay 04.08.2010 18:03
Страхотно изживяване и много яко си го разказал, направо ме пренесе там! ...чакаме 3-та част.
Коментирай...
име (задължително)
имейл (задължително)
smile wacko stare non chinese oui evilgrin ohmy devlish cry mad closedeyes sleep dry unsure glare wink doze mellow blink huh happy tongue biggrin sick laugh rolleyes biggrin123 lipssealed excl w00t cool hehe angry inquisitive confused sad surf ph34r pinch blush roule
код (задължително)
 NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС WHITEROOM.INFO
Blueroom.info Whiteroom.info
2002-2009 © BLUEROOM.info е част от WHITEROOM.info snowboarding e-zine. Всички права запазени.