NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС
ТАГОВЕ
ПОСЛЕДНО В BR TV
Fiberglass and Megapixels
Тълпи от фотографи пристигат на Хаваите всяка зима...
Quiksilver Cypher Vision
Вижте Дейн Рейнолдс, Джулиан Уилсън, Жереми Флорес...
Cancer To Capricorn - последния филм на Reef
Екзоични сърф дестинации, красиви жени и жаждата з...
КАЛЕНДАР
Blueroom
Ивент/България
Ивент/Свят
Core!
Музика
Други
легенда
АНКЕТА
През Новата година искам...
 първо да изтрезнея. После ще му мисля.
 нова екипировка
 да карам на Хаваите с нова екипировка
 да карам навсякъде с новата си екипировка
 само да карам с приятелите си. Друго не ми трябва.
ПОРТУГАЛИЯТА НЕВЪЗМОЖНА!!! ... ДА, БЕ, ДА!!! Част I
25.06.2010 Bookmark and Share
Когато тази година се върнах от едномесечен трип до Португалия, беше вече края на ноември и честно казано топлото време в България доста ме учуди. Пред очите ми все още беше океанът с огромните си вълни и все още топлото, ноемврийско Португалско слънце, така че изненадата беше по-скоро приятна. И без това не можех да си представя да сменя рязко надморската височина с около 2500 метра и да се метна на ските, така че сега като се замисля, даже ми беше много яко, че и тук лятото още не искаше да се предава. Реших малко да се поразтъпча из Софето и да се видя със старите дружки. Така се озовах при Картача и Нико и типично в мой стил започнах да ги заливам с впечатления..., а те щат, не щат, да слушат, хахаха!! Не разбрах дали съм ги заинтригувал или по-скоро отегчил, ама от цялата работа се роди идеята да надраскам някой-друг ред. Е, супер...,ама сега откъде да започна, хаха?!



Започвам от края: МНОГО ЯК ТРИП БЕШЕ!!! Палми, кактуси, вълни...-големи...,огромни...,океански! Сърфисти, безумни сърф-кемпъри, безброй различни сърф спотове, огромни плажове, залез над водата, призрачно празни бели градчета, оставящи белези медузи, акули (добре, че ги срещнахме само в oкеанариума в Лисабон :-)), оглозгани коркови дървета, пирамидални пясъчни образувания, а бе с две думи: КЪСИ ГАЩИ ПРЕЗ НОЕМВРИ!!!

Всичко започна преди две години, когато за първи път се озовах в Португалия на сърф трип! За мен беше ново, екзотичо, интересно, но си мислех, че би могло да бъде и по-интересно. Така че, когато Стоил ми се обади тази година и ми каза, че отива да снима световното по сърф в Португалия и че след това мисли да поостане малко, заедно с други агенти, които пък ще дойдат от България с кола и че има място и за мен, първото нещо, което го попитах беше дали този път ще пообиколим малко или ще избичим познатите вече 3600 км за 34-35 часа, както направихме тогава?!



...Е, направихме си го още по-итересно и разнообразно, отколкото си го представях в началото! Стартирахме в една леко мрачна октомврийска утрин, в която започнах да се замислям дали пък късите гащи няма да са повече отколкото трябва, а пък дългите по-малко. Тъй като шофьорчетата по това време бяхме само двамата с Алек, а Яна си се возеше, решихме да си разделим пътя на три: до Бреша (стотина км от Милано), до Барса и чак след това Пениш (последното трябваше да стане до петък, ама кога тръгнахме...!?). Падаше се по около 1200км между всяка дестинация. Бяхме се подготвили за много километри, така че първите 1200 направо не ги усетихме и още преди 22:00 ч. вече си местехме багажа в арт бърложката на Зорà. Последва най-масовото посещение на заведение във вторник вечер (...е, значи сме тръгнали във вторник, хаха), на което до този момент бях присъствал!!! Трима-четирима бармани, една група рокаджийчета, които между другото бяха доста читави и ХОРА..., ама много, хиляди – покрай бара, в бая големия двор, извън него, насядали на няк’ви стари релси, на улицата, по пешеходната пътека и чак на островчето по средата между двете платна, хаха страшни психопати! Най-странното беше, че ги нямаше безброй многото пластмасови бутилки от бира и стъклените от Савой-че, купени от съседните нагъзакита, които обикновено съпътстват подобни събития.



На следващия ден малко ни цепеха кофите, доста ни се обикаляше да поразгледаме Италията, но пък в същото време нямахме никакво време и трябваше да се изстрелваме на поредните 1200. Айде, газ! И ето ни след малко в Барселона! Леле, много е приказна тази Барса, с всичките си чудновати форми, огрявани от леко приглушена светлина, придаваща им още по-голяма призрачност. Тихичко и в същото време жестоко движение по улиците! Тук може би е мястото да благодаря на GPS-а, който дори и леко объркан на моменти, се отзоваваше вярно в тази и в други подобни тежки ситуации на тотална дезориентация! След малко бяхме вече пред Мина и разучавахме синята и зелената зона за паркиране. Оказа се, че в целия град няма начин да си оставиш колата на улицата без да си платиш! Кофти – някой ще трябва да се вдигне преди осем и да премести колата на паркинг! Евала на Алек за инициативата! Айде тогава по барчета! Благодарение на Гизмо, който от там поемаше с нас, и след една доста интересна разходка из нощна Барса, за която се подготвихме предварително по картата, за да не попаднем случайно в някое гето, та благодарение на Гизмо се озовахме на жесток джем-сешън в едно малко ъндърграунд местенце, което на горния етаж приличаше по-скоро на фаст-фууд, отколкото на бар, но затова пък на долния си беше истински пънк! Барабани, тарамбуки, тромпетче и к’ви ли не други интересни инструменти, един микрофон и хора, които си ги разменят. Много жалко, че не се правят повечко такива събитийца в България!



Next day – off! Бяхме решили да останем един ден и да се пошматкаме из градчето на Гауди и даже направихме жалък опит, който обаче завърши доста скоропостижно и също толкова мокро, защото започна да праска като из ведро. Е, защо пък да не си направим нещо за ядене вкъщи?! Като цяло можеше да си го спестим и да пердашим към Португа, но пък си беше и готина почивка след тези две разбивания, намиращи се на 1200 км едно от друго, както и от къщи до „едно”.



Едно от най-интересните неща, които неотменно съпътстват подобен вид пътешествия, е... подреждането на багажа. Нужни са солидни дози решителност, въображение и най-вече търпение, за да вместиш багажа за цял месец на 5 човека, дъските им и най-вече тях самите в иначе не малкото червено Renault Scénic, с което джиткахме. Именно в онази барселонска утрин, когато най-накрая станахме петима, взимайки Мина и Гизмо, разбрах как весело ми е намигнала съдбата преди по-малко от седмица, на рождения ден на Тото, когато ни срещна с Гълъба – голем наш агент, който за малко да се метне с нас на трипчето. За съжаление новината му дойде прекалено рязко за планиране на пътешествие за цял месец само за една вечер, но пък предложи да ни услужи с Thule-то си!



То самото подсказваше за своите почти неограничени възможности още в Софето, но пък истински се прояви точно в онзи четвъртък, когато на изгрев слънце изкарахме целия багаж и го разпиляхме до колата. С голям оптимизъм в сърцата се заехме с нелеката и наистина изискваща доста креативност задача да вкараме ВСИЧКО ОНОВА, разхвърляно по цялата улица, в Рендето, което в този момент наподобяваше по-скоро на малките Matchbox колички, с които си играехме като по-дребни. Мисията изпълнена (е, не че не спирахме няколко пъти да пренареждаме, но пък вкарахме всичко и всички, така че това не се брои), така че спокойно си поехме към крайната дестинация. Каква радост, че в Испания и Португалия можеш спокойно да си пердашиш по добри пътища, че даже и по магистрали без да плащаш за това, стига да имаш читав GPS, който да те свали от там точно преди гишенцата за плащане! Окрилени от мисълта за „спестяването” (магистралните такси са почти толкова скъпи, колкото и нафтата за целия път), хвърчахме с над 140 с претъпканото Ренденце, когато подминахме знака „Peniche 30”.  Следващите километри ги взехме сигурно със 160 – евала на французойчето – справи се геройски! И туп, ето ни пред палмата на входа на “Campismo municipal de Peniche”, където за пръв път спряхме колата преди две години. Жестоко! Това беше първата палма, до която се бях докоснал, така че нямах търпение да го направя отново! ЖЕСТОКО!!! Тази част от флората винаги ме е зареждала с екзотични мисли! Престоят преди две години ни струваше по около 35 Евро за 28 нощувки и се чудех дали и сега ситуацията щеше да е подобна. Цените не бяха мръднали! Бяхме на 80 километра северно от Лисабон и плащахме по 1 Евро за спане, по 1 Евро за палатка и по 1 Евро за кола в един истински европейски къмпинг, в който си имаше всичко, че даже беше и чисто и подредено и най-важното – нямаше ги ония приятни аромати, които се носят из къмпинзите по нашите географски ширини. Спахме много бързо, защото за сутринта беше предвидена толкова дългоочакваната ни, първа за тази година среща с океана. Уникално е усещането да си легнеш в палатката и да слушаш как океанът бучи някъде в далечината. А той си се чува, де! Особено когато има вълни!

Конничуаааааа, Ninja!

Следващата седмица очаквйте продължение...



  КОМЕНТАРИ
1
lestar smit 26.09.2010 18:55
mnogo piatno se po4ustvah piatel strahoten raskas 4akam da doide i moito vreme za tam yo
2
филип 06.07.2010 10:12
Хайде момчета чакаме част втора
3
Tonkata 29.06.2010 16:45
Мда и аз колко съм си мислил за нещо подобно, ама ...
4
filip 29.06.2010 15:40
Супер момчета,и аз много искам да го направя този сърф трип.Чакам полезна информация:) а и пове4е снимки
5
karta4 25.06.2010 23:16
Екстра, Нинджаки! Нямам търпение да прочета и следващата част :)
Коментирай...
име (задължително)
имейл (задължително)
smile wacko stare non chinese oui evilgrin ohmy devlish cry mad closedeyes sleep dry unsure glare wink doze mellow blink huh happy tongue biggrin sick laugh rolleyes biggrin123 lipssealed excl w00t cool hehe angry inquisitive confused sad surf ph34r pinch blush roule
код (задължително)
 NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС WHITEROOM.INFO
Blueroom.info Whiteroom.info
2002-2009 © BLUEROOM.info е част от WHITEROOM.info snowboarding e-zine. Всички права запазени.