NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС
ТАГОВЕ
ПОСЛЕДНО В BR TV
Fiberglass and Megapixels
Тълпи от фотографи пристигат на Хаваите всяка зима...
Quiksilver Cypher Vision
Вижте Дейн Рейнолдс, Джулиан Уилсън, Жереми Флорес...
Cancer To Capricorn - последния филм на Reef
Екзоични сърф дестинации, красиви жени и жаждата з...
КАЛЕНДАР
Blueroom
Ивент/България
Ивент/Свят
Core!
Музика
Други
легенда
АНКЕТА
През Новата година искам...
 първо да изтрезнея. После ще му мисля.
 нова екипировка
 да карам на Хаваите с нова екипировка
 да карам навсякъде с новата си екипировка
 само да карам с приятелите си. Друго не ми трябва.
BG сърф екшън от Индонезия – част 2
23.10.2014 Bookmark and Share
Всъщност аз  пиша всичко това непосредствено, след случките докато спомените са ми още пресни. 
Решихме да отидем при Слави, който се беше настанил в Сънсет Плаза в Симаджа.Хотел собственик на един супер странен агент - 68 годишен канадец, по думите на Роби , бивш наркотрафиркант.Според мен беше просто поредния разказвач на истории, доста от които измислени. Сънсет Плаза беше единствения хотел в региона , който в общи линии имаше европеиски вид. Имаше дори и басейн в който не бих посмял да вляза с оглед на цвета на водата му. Навярно имаше доста богата флора и фауна. Като цяло мястото беше добро на фона на местата , където спяхме в Суварна, но определен недостатък му беше не наличието на готини вълни там. В резултат на което след като раните на Слави се оправиха в общи линии, решихме да  се върнем и да каране на Суварна. Рамадана беше свършил и пътуването беше доста по-лесно и с много по-малко напрежение и пот.
 
Дните до края на трипа бяха около 10 и ги прекарахме в супер много каране, много яки вълни както на Саварна , така и на “No name” .Хванахме райски дни на ”No Name”, картинката беше идилична, супер мазни вълни, само ние във водата, джунгла и рибарската лодка която ни караше до спота.Мислех си колко съм щастлив да бъда на това място ,точно в този момент и да имам шанс да карам сърф на 13 000км от България, на място където няма никой. Хапването на  много пържени банани, кокосови орехи и разбира се бял ориз бяха неизменна част от възтановителния процес след сърф. Андри реши да ни зарадва и ни подари около 30 кокосови ореха, които ние разпукахме. Станахме специалисти с мачетето  и в тяхното разкостване. Поради това,че нямаше чак толкова какво да се прави, а сърфа както вече споменах беше до обяд, всеки следобед минаваше в отчаяни на моменти опити да налази интернет, четене на книги и BJJ уроци на  дъските от бамбук на верандата на нашата къща. Постоянно купувахме карти за wi-fi  и те свършваха за нула време. Пафката беше харесан от местния продавач в магазина, момче с наднормено тегло , но за сметка на това с мазно поведение и обратна ориентация хаххаха. Пафката странеше от него , беше доста гнусно като цяло да бъдеш зарибяван от един гейзер. В края на пребиваването ни  местните агенти решиха да ни организират вечеринка за изпращане изпълнена с много Bintang,  музика и песни.

След като момчетата се събраха и пийнаха по  половин бира, настроението определено се приповдигна и забавлението беше гарантирано. Бяхме поканили и новите попълнения на селото, немец и приятелката му от Нова Зеландия, които всъщност живееха в Япония. Те бяха много свежи агенти и  Оги намери общи теми с момчето, докато аз и момичето тествахме познанията по Японски на Уанди. Той твърдеше ,че знае Японски, в което аз дълбоко се съмнявах и с помоща на новозеландката това беше разконспирирано. Оказа се ,че единсвеното нещо което знае правилно е японската азбука. Е аз и толкова незнаех.
Както всяко начало, така идва и края на всичко в случая нашето пътешествие. Нашият край дойде и беше време да си тръгваме. Пътуването на обратно беше кошмарно, повече от 38 часа, с такси, самолети, автобуси и последсвтие с кола. Когато кацнахме в Истанбул , бяхме напълно премазани. Вързахме дъските на колата на Пафката и те с Габи запалиха за България. Ние бяхме посрещнати от един приятел на Ники , голямо евала на този пич и на първо място на Ники, за оказаната помощ. Бяхме закарани до автогарата от където хванахме рейс за София.Аз слязох в Харманли, защото имах една среща в завода, другите продължиха към София.
 
Както всяка история подобава, мисля  трябва да има и едно подобаващо завършване. Приключението в Индонезия беше супер готино, смятам за всеки един от нас то остави някакъв отпечатък в него, който ще помни. Аз определено смятам, че пътуванията ми в търсене на якия сърф тепърва предстоят и се надявам както беше написано в началото на историята, те да бъдат споделени и заедно с важните хора в живота ми. Искам да благодаря на всички , които бяха с мен в Индонезия и се надявам , че ще останат с готини  спомени за екзотиката на ужните морета и тяхната магия.
 
След като се върнах в София, отново с Евлоги стягахме куфарите, защото  бяхме канени на сватба в Братислава и присъствието ни беше задължително. Та  пътуването ни може да се каже продължи още и малко или много за мен не е спряло. Всеки човек пътува за някъде, било то цел или метафорично погледнато – дестинация. Важен е пътя, който ще извървиш и начина по който ще го направиш. Важно е да бъдеш себе си и да бъдеш добър, позитивен и уважителен.
 
Бъдете живи и здрави, бъдете добри и обичайте нещата , които ви правят щастливи. Само тогава ще може да намерите щастието в най-чистата му форма.
 
 
Летище София 14.10.2014
Тодор Бояджиев

  КОМЕНТАРИ
Коментирай...
име (задължително)
имейл (задължително)
smile wacko stare non chinese oui evilgrin ohmy devlish cry mad closedeyes sleep dry unsure glare wink doze mellow blink huh happy tongue biggrin sick laugh rolleyes biggrin123 lipssealed excl w00t cool hehe angry inquisitive confused sad surf ph34r pinch blush roule
код (задължително)
 NEWS IN ENGLISH МАГАЗИНИ ВРЕМЕТО ЛИНКОВЕ БЮЛЕТИН СПИСАНИЕ ЗА НАС WHITEROOM.INFO
Blueroom.info Whiteroom.info
2002-2009 © BLUEROOM.info е част от WHITEROOM.info snowboarding e-zine. Всички права запазени.